Снимка: Георги Попгеоргиев

Научно наименование
Triturus dobrogicus

Автор
Kiritzescu, 1903

Българско наименование
Дунавски гребенест тритон

Царство
Animalia

Тип 
Chordata

Клас 
Amphibia

Разред
Caudata

Семейство
Salamandridae

Род
Triturus

IUCN Near threatened / 1996
Червена Книга на България –
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 4

Дължина на тялото/ Дължина на карапакса (корубата) 15 – 16 cm

Женските на дунавския гребенест са малко по-едри от мъжките. Откъм гърба са сиво – кафяви с по- тъмни петна, а коремите са жълти до червени с тъмни до черни петна. Дунавският тритон има почти изцяло черна гуша с малки светли точици и относително къси крайници.

Дунавският гребенест тритон се среща само по поречето на Дунав в България, от Видин до Силистра. Предпочитани местообитания са устия на реки, речни ръкави, блата и отводнителни канали с бистра вода и богата водна растителност покрай реката и някои дунавски острови.

През пролетта, след брачните игри, мъжкият тритон отлага сперматофор, който се прилепва по подводните камъни и растителност. Оплождането се извършва като женската го поема. Тя снася от няколко десетки до няколкостотин леко продълговати яйца поединично или на малки „верижки“ по подводните растения. Зимният сън на дунавския тритон продължава до пролетта в подземни убежища.

През лятото дунавският тритон има основно воден начин на живот. Във водата ловува водни насекоми и ларви, ракообразни, попови лъжички. През есента излиза на сушата, където през нощта се храни с мекотели, дребни насекоми и червеи.

Основна заплаха за вида са пресушаването на крайдунавските блата, замърсяването на естествени местообитания и въздействието на инвазивни видове риби като Perccottus glenii.

Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.