Снимка: Георги Попгеоргиев
Разпространение на дунавски гребенест тритон
Таксономия
Научно наименование
Triturus dobrogicus
Автор
Kiritzescu, 1903
Българско наименование
Дунавски гребенест тритон
Царство
Animalia
Тип
Chordata
Клас
Amphibia
Разред
Caudata
Семейство
Salamandridae
Род
Triturus
Консервационен статус
IUCN Near threatened / 1996
Червена Книга на България –
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 4
Размери
Дължина на тялото/ Дължина на карапакса (корубата) 15 – 16 cm
Идентифициране
Женските на дунавския гребенест са малко по-едри от мъжките. Откъм гърба са сиво – кафяви с по- тъмни петна, а коремите са жълти до червени с тъмни до черни петна. Дунавският тритон има почти изцяло черна гуша с малки светли точици и относително къси крайници.
Местообитание
Дунавският гребенест тритон се среща само по поречето на Дунав в България, от Видин до Силистра. Предпочитани местообитания са устия на реки, речни ръкави, блата и отводнителни канали с бистра вода и богата водна растителност покрай реката и някои дунавски острови.
Поведение и размножаване
През пролетта, след брачните игри, мъжкият тритон отлага сперматофор, който се прилепва по подводните камъни и растителност. Оплождането се извършва като женската го поема. Тя снася от няколко десетки до няколкостотин леко продълговати яйца поединично или на малки „верижки“ по подводните растения. Зимният сън на дунавския тритон продължава до пролетта в подземни убежища.
Хранене
През лятото дунавският тритон има основно воден начин на живот. Във водата ловува водни насекоми и ларви, ракообразни, попови лъжички. През есента излиза на сушата, където през нощта се храни с мекотели, дребни насекоми и червеи.
Заплахи
Основна заплаха за вида са пресушаването на крайдунавските блата, замърсяването на естествени местообитания и въздействието на инвазивни видове риби като Perccottus glenii.
Библиография
Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.