Снимка: „Наука за природата“
Разпространение на южен подковонос
Таксономия
Научно наименование
Rhinolophus euryale
Автор
Blasius, 1853
Българско наименование
Южен подковонос
Семейство
Rhinolophidae, Подковоноси прилепи
Консервационен статус
IUCN Почти застрашен, 2016
Червена Книга на България – Уязвим, 2015
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 2/4
Размери
Предмишница 45 – 51 mm
Пети пръст 53 – 63 mm
Трети пръст 63 – 76 mm
Тегло 9 – 14 g
Идентифициране
Южният подковонос е средно голям прилеп. Гръбната страна е от сиво-кафяв до червено-кафяв цвят, която контрастира със сиво или сиво-бялата коремна страна. Горният израстък на “седлото” на кожестото образувание на носа е клиновидно удължен, леко извит надолу и по-дълъг от долния израстък. Дължината на совалката обикновено е под 50 mm. При южния подковонос втората фаланга на четвъртия пръст надвишава повече от два пъти дължината на първата.
Местообитание
Обитава карстови райони, като през лятото предпочита пещери за убежища. Майчините убежища обикновено са в райони под 800 метра. Ловните полета са в широколистни гори, крайречни гори и храсталаци, маслинови и евкалиптови насаждения. В България е най-голямата майчина колония с над 10,000 индивида. Дистанцията между зимните и летните убежища е около 50 km. като в България разстоянието може да е над 60 km. Разстоянието между ловните територии и убежищата е различно във всяка държава. В България може да достигне 24 km.
Ехолокация
Ултразвуците, които издава, са с постоянна честота 102 – 109 kHz. Тази честота е по-ниска в западна Европа отколкото тази на Балканите. Звуците на малкия подковонос и подковоноса на Мехели обикновено са по-високи, но могат да се припокриват с тези на южния подковонос.
Убежища
Летните, зимните и майчините убежища са предимно в пещери, но значителна част от карпатската популация живее в покривни пространства на сгради.
Поведение и размножаване
През лятото и зимата се формират големи колонии, които са заобиколени от малки сателитни колонии. Колониите в пещерите могат да са съставени от над 5000 животни, а сателитните колонии включват десетки до стотици животни. През лятото колониите се смесват с други видове. В България южният подковонос живее заедно с подковоноса на Блази и подковоноса на Мехели. Видът е много чувствителен към смущения. Раждането на малките е от средата на юни до юли. Младите индивиди стават независими на четириседмична възраст. Първото раждане на женските е на възраст от 2 – 3 години. Копулацията се извършва през есента в пещерите като може да продължи и през зимата.
Хранене
Полетът на южния подковонос е ловък и маневрен. Може да ловува в почти непроходими храсти. Животните могат да ловуват и между клоните на дърветата. Молците съставляват около 90% от храната им, а останалите 10 – 15% се състоят от златоочици, хлебарки и други двукрили.
Заплахи
Отрицателно въздействие върху този вид има използването на пестициди. Нарушаването на спокойствието на колониите в пещерите също е широко разпостранена за тях заплаха.
Библиография
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България