Снимка: „Наука за природата“

Научно наименование
Myotis myotis

Автор
Borkhausen, 1797

Българско наименование
Голям нощник

Семейство
Vespertilionidae, Гладконоси прилепи

IUCN Слабо засегнат, 2016
Червена Книга на България – Почти застрашен, 2015
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 2/4

Предмишница 55.0 – 66.9 mm
Пети пръст 67 – 84 mm
Трети пръст 89 – 107 mm
Тегло19 – 20 – 27 g

Голям прилеп с дълга, широка муцуна и дълги широки уши. Гръбната част е кафява до червеникаво-кафява, а коремната страна е мръсно бяла или бежова. Трагусът е половината от ухото и при повечето животни има малък черен връх. Крилните мембрани са кафеникави.

Обикновено се среща под 800 метра надморска височина, но в България са установени индивиди до 2500 метра (Стара планина). Колониите обитават горите. Ловните им площи се характеризират с лесен достъп до земята и наземни насекоми. Ловуват над ливади, пасища и полета, които са прясно окосени, опасани или ожънати. Големият нощник е регионално мигриращ вид между летните и зимните убежища (50 – 100 km). Ловните полета обикновено се намират на 5 – 15 km от зоната на убежището.

10 ms сигнал с честота приблизително 120 – 70 kHz до 26 – 29 kHz. Не се различава от остроухия нощник, но може да бъде различен от по-малките видове Myotis с очевидно по-високи или по-ниски честоти и визуална оценка на размера на животните.

В Централна Европа репродуктивните колонии живеят предимно в големи покривни пространства, а понякога и в изби, и под големи мостове, докато средиземноморската зона се срещат най-вече в пещери. Зимните убежища са в пещери, бункери, скални тунели и скални пукнатини.

В средиземноморския район се формират големи колонии, които често включват и други видове. Само няколко мъжки индивида остават в майчините колонии. Местата, в които се намират колониите, са заети от последните дни на март до началото на май и се освобождават след като малките са отбити в края на август. Майчините колонии в централна Европа се състоят от 50 до 1,000 женски индивида, а в средиземноморската зона – от до 8,000 животни. От средата на август Големите нощници се роят, като пикът е края на август. Малките се раждат в края на май и началото на юни, а в средиземноморието още в началото на април.

Големият нощник ловува често близо до земята. Обонянието му играе голяма роля при близък контакт. Храни се с твърдокрили други големи насекоми, които могат да бъдат преследвани и хванати в полет. Друга много честа плячка са бръмбарите (Carabus), последвани от артроподи (стоножки), паяци и ларви на бръмбари.

Една от заплахите е обновяването на сградите (санирането), тъй като прилепите мога да останат затворени там. Фрагментацията на местообитанията, използването на отрови и нарастващият пещерен туризъм също са заплаха за популациите.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България