Снимка: „Наука за природата“
Разпространение на голям нощник
Таксономия
Научно наименование
Myotis myotis
Автор
Borkhausen, 1797
Българско наименование
Голям нощник
Семейство
Vespertilionidae, Гладконоси прилепи
Консервационен статус
IUCN Слабо засегнат, 2016
Червена Книга на България – Почти застрашен, 2015
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 2/4
Размери
Предмишница 55.0 – 66.9 mm
Пети пръст 67 – 84 mm
Трети пръст 89 – 107 mm
Тегло19 – 20 – 27 g
Идентифициране
Голям прилеп с дълга, широка муцуна и дълги широки уши. Гръбната част е кафява до червеникаво-кафява, а коремната страна е мръсно бяла или бежова. Трагусът е половината от ухото и при повечето животни има малък черен връх. Крилните мембрани са кафеникави.
Местообитание
Обикновено се среща под 800 метра надморска височина, но в България са установени индивиди до 2500 метра (Стара планина). Колониите обитават горите. Ловните им площи се характеризират с лесен достъп до земята и наземни насекоми. Ловуват над ливади, пасища и полета, които са прясно окосени, опасани или ожънати. Големият нощник е регионално мигриращ вид между летните и зимните убежища (50 – 100 km). Ловните полета обикновено се намират на 5 – 15 km от зоната на убежището.
Ехолокация
10 ms сигнал с честота приблизително 120 – 70 kHz до 26 – 29 kHz. Не се различава от остроухия нощник, но може да бъде различен от по-малките видове Myotis с очевидно по-високи или по-ниски честоти и визуална оценка на размера на животните.
Убежища
В Централна Европа репродуктивните колонии живеят предимно в големи покривни пространства, а понякога и в изби, и под големи мостове, докато средиземноморската зона се срещат най-вече в пещери. Зимните убежища са в пещери, бункери, скални тунели и скални пукнатини.
Поведение и размножаване
В средиземноморския район се формират големи колонии, които често включват и други видове. Само няколко мъжки индивида остават в майчините колонии. Местата, в които се намират колониите, са заети от последните дни на март до началото на май и се освобождават след като малките са отбити в края на август. Майчините колонии в централна Европа се състоят от 50 до 1,000 женски индивида, а в средиземноморската зона – от до 8,000 животни. От средата на август Големите нощници се роят, като пикът е края на август. Малките се раждат в края на май и началото на юни, а в средиземноморието още в началото на април.
Хранене
Големият нощник ловува често близо до земята. Обонянието му играе голяма роля при близък контакт. Храни се с твърдокрили други големи насекоми, които могат да бъдат преследвани и хванати в полет. Друга много честа плячка са бръмбарите (Carabus), последвани от артроподи (стоножки), паяци и ларви на бръмбари.
Заплахи
Една от заплахите е обновяването на сградите (санирането), тъй като прилепите мога да останат затворени там. Фрагментацията на местообитанията, използването на отрови и нарастващият пещерен туризъм също са заплаха за популациите.
Библиография
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България