Снимка: „Наука за природата“

Научно наименование
Myotis capaccinii

Автор
Bonaparte, 1837

Българско наименование
Дългопръст нощник

Семейство
Vespertilionidae, Гладконоси прилепи

IUCN Уязвим, 2016
Червена Книга на България – Уязвим, 2015
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 2/4

Предмишница 38.4 – 44 mm
Пети пръст63 – 48 – 56 mm
Трети пръст 64 – 71 mm
Тегло19 – 7 – 10 g

Среден по размер прилеп. Козината на гърба е сива до сиво-кафява, а коремът е сиво-бял. Летателната мембрана е покрита с косми от двете страни. Трагусът има S-образна форма. Ноздрите са изпъкнали силно напред. Краката са големи и имат дълги косми.

Карстови райони, близо до вода в залесени пейзажи. Ловуват над стоящи или бавно течащи води . На брега често ловуват над лагуни, понякога дори и над открити води. Дългопръстият нощник е мигрант, чийто обхват не е много голям. Животни от летни колонии в България и Гърция се събират в няколко големи зимни колонии с над 20 000 индивида във всяка. Записаните разстояния са около 100 km. Две големи зимни колонии в Родопите се простират далеч в северна Гърция, европейската част на Турция и Горнотракийската низина.

Сигнал с продължителност 3 – 7 ms, започващ от 70 – 90 kHz и стигащ до 35 – 39 kHz. Сигналите са много сходни с тези на Водния нощник, но крайната честота на Дългопръстия нощник е по-висока и звуците са по-дълги от тези на Водния нощник и на Езерния нощник в същата ловна ситуация.

Срещат се целогодишно в пещери и мини.

Видът формира целогодишни колонии с клъстери от 30 до 500 животни, като често живеят с други пещерни видове. В България и Албания се формират големи майчини колонии с повече от 10,000 индивида. В България колониите на дългопръстия нощник са смесени с тези на пещерния дългокрил. Също така, в България женските раждат от началото до края на май. На 18-тия ден младите животни вече летят в пещерата. Чифтосването се извършва в края на септември и в началото на октомври в пещерите, които се използват като зимни убежища.

Лети, правейки големи кръгове над водата, на височина 10 – 25 cm. Когато локализира плячка, я хваща от повърхността на водата с дългите си крака или с края на опашната мембрана. Храната се състои от мухи, ручейници, молци и ципокрили.

Контролът върху двукрилите, с които се хранят този вид прилепи, е една от заплахите. Поради използването на пестициди, които се разпръскват под формата на аерозоли чрез самолети в селскостопански райони, много пещери са били изоставени. Само няколко репродуктивни колонии са останали във Франция и Испания. В България все още има големи и стабилни популации.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България