Снимка: Георги Попгеоргиев

Научно наименование
Emys orbicularis

Автор
Linnaeus, 1758

Българско наименование
Обикновена блатна костенурка

Царство
Animalia

Тип 
Chordata

Клас 
Reptilia

Разред
Chelonia/ Testudines

Семейство
Emydidae

Род
Emys

IUCN Near threatened / 1996
Червена Книга на България –
Закон за биологичното разнообразие 2/3
Директива 92/43 EEC 2/4

Дължина на тялото/ Дължина на карапакса (корубата)до 23 cm най- често от 13 до 20 cm

Корубата при възрастните индивиди е овална с издължени линии, докато при младите е с почти кръгла. Има плоска и подчертано хидродинамична форма. Корубата има известна гъвкавост, благодарение на меките връзки по пластрона и моста. Оцветяването и шарките варират, като основният тон преминава от тъмномаслиненозелен до черен с жълтеникави точки и чертички в шарката.

Обикновената блатна костенурка е дневно активен вид. Обитава водоеми с богата растителност и тинесто дъно – реки, язовири, езера, канали, блата лимани, разливни зони и други.

Хибернирнацията на обикновената блатна костенурка започва през октомври и приключва през март. Брачният период е през април или май. Женските костенурки изкопават дупки в подходящи места в близост до водоемите и снася между 4 и 10 яйца. Малките се излюпват след 2 до 3 месеца. В рамките на един размножителен сезон могат да се отложат едно до две люпила.

Основната им храна са водни насекоми, ракообразни, някои земноводни и ларвите им и малки рибки. Ловуват във водата, но търсят плячка и на сушата. Наблюдава се и мършоядство. Всеяден вид – макар и по-рядко се хранят и с растиотелна храна.

Основните заплахи за вида са предизвикани от човешките дейности в местообитанията. Отрицателно влияние върху костенурките оказват замърсяването с отпадъци, пожарите, бракониерството.

Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.