Тревожно ниска осведоменост показва социологическо проучване

„Аз знам само това, че нищо не знам“ – отронил Сократ, хващайки отчаяно с две ръце голямата си умна глава (или поне така свидетелства Платон), а след това добавил: „Но има такива, които и това не знаят“. Знаят ли българите и в частност – онези от тях, живеещи на територията на МИГ „Белене – Никопол“, че почти нищо не знаят за биоразнообразието и за консервационните мерки, които трябва да се предприемат непрекъснато за неговото опазване? На този въпрос отговаря социологическото проучване, поръчано от Сдружение „Асоциация наука за природата“ в изпълнение на проект „Хабитат Дунав“.

Медиите са длъжници на обществото, защото избягват темите, които не са сензационни или скандални и по този начин лишават заинтересованите страни от важна информация. За съжаление, такива „несензационни“ теми са и свързаните с опазването на биоразнообразието. Ние не знаем почти нищо за животните, които живеят близо до нас, камо ли пък за техните нужди, за опасностите, на които са изложени, и за това какво можем да направим, за да им помогнем.

Проведеното социологическо проучване показа интересни, макар и не особено вдъхновяващи, резултати. Едва по-малко от половината анкетирани са запознати добре с „Натура 2000“ и са на мнение, че тя помага на развитието на регионите, създавайки предпоставки за алтернативни икономически дейности като екологичен и селски туризъм, биологично земеделие и др. Макар и малко, има и такива, които са на мнение, че зоните на „Натура 2000“ пречат с рестрикциите си към стопанската дейност, без да отчитат алтернативните възможности, които се предоставят на мястото на тези рестрикции. Това ги прави враждебни или в най-добрия случай индиферентни към природозащитните инициативи.

Информация за видовете животни и растения хората на територията на МИГ „Белене – Никопол“ получават на първо място не от медиите, както би трябвало да се очаква. Медиите са едва на трето място сред информационните канали. На първо място е каналът „от уста на уста“ и най-вече получаване на знания от предишното поколение в устна форма. Разбира се, такава информация невинаги е адекватна и надеждна. За общество, което претендира за комуникационно и технологично ниво, съизмеримо със световното, това е тревожен показател. На второ място идва целенасоченото търсене на информация от книги и специализирана периодика, а чак на трето място са конвенционалните средства за масово осведомяване. При това положение не е сигурно до каква степен заинтересованите страни разполагат с качествена информация по въпросите на биоразнообразието и грижите за него. Тези опасения се потвърждават от въпросите за конкретните животински видове.

Интересен е въпросът дали прилепите са полезни или вредни. Очаквано, най-много хора са казали, че са полезни (защото се хранят с насекоми вредители), което говори добре за поддържането на темата в медиите и в другите публични комуникационни канали – от личен опит хората няма как да знаят за тази полза. Показателно е обаче, че на второ място е отговорът: полезни са, „защото от изсушените им крила се правят народни лекарства, кръвта им също се използва за различни цели“. Има отговор, според който прилепите са вредни, защото се хранят с човешка и животинска кръв, което е невярно за видовете не само за България, но и в цяла Европа. Има и отговор, според който прилепите нямат нищо общо с човека и човекът не може да им повлияе никак – нито положително, нито отрицателно. По подобен начин интервюираните са неосведомени и за това къде живеят прилепите, като на първо място посочват таваните на къщите в градовете. За жабите пък казват, че са полезни (подобно на прилепите), защото се хранят с насекоми, но за следваща полза от тях се сочи, че и самите те са подходящи за храна, даже са деликатес, при положение че едва ли мнозина от анкетираните в Белене и Никопол в действителност ядат жаби. Информираността не е по-висока и по отношение на костенурките.

Всичко това показва, че е необходима още много и упорита работа по разпространяване на информация не само за прилепите, но и за всички защитени видове и най-вече за целевите видове по проект „Хабитат Дунав“. Върху това заключение и въз основа на резултатите от социологическото проучване се конструира и информационната кампания на проекта. Ролята на дейностите за информация и комуникация е да разяснят целта на проекта „Хабитат Дунав“, ползата му за обществеността и подкрепата на ЕС и фондовете за осъществяването му. Дейността обхваща целия период на изпълнение на проекта и включва почти всички важни форми на комуникация.

Важна част от кампанията са печатните материали. За учениците се изработват специални учебни помагала с инструкции за часовете на класа – богато илюстрирани брошури във формат А4, съдържащи подробна информация за застрашените видове и техните местообитания, заплахите и опасностите от въздействието на човешките дейности, мерките за намаляване на отрицателното въздействие, информация за повишаване на отговорното отношение към целевите видове.

Към възрастните е адресиран „Общ наръчник за опазване на видовете“ в удобен за ежедневно ползване формат. Наръчникът съдържа подробна информация за видовете и техните местообитания, помага на хората да ги разпознаят, когато ги срещнат, и да знаят кое за тях е полезно и кое – опасно. Наръчникът съдържа също и инструкции за провеждане на дейности (строителни, ремонтни работи, саниране на сгради, земеделски работи, използване на технически средства, рекреационни дейности и др.), съобразно с особеностите на застрашените видове и изискванията за тяхното опазване.

Общата информация за проекта и целевите видове се разпространява в по-достъпен вид чрез листовка, която носи основните понятия и послания към широката общественост; брошура с по-задълбочена и подробна информация, свързана с животните и мерките за тяхното опазване; плакат, който синтезира главните послания от листовката и брошурата в интуитивно-емоционална форма и е предназначен за разпространение в обществени помещения и в рамките на провеждането на конкретни дейности.

Печатните материали включват също и книга, която представя целия проект с богат илюстративен материал от снимки, чертежи и диаграми.

Успоредно с печатните материали се отделя особено внимание и на по-модерните и динамични форми на комуникация. Поддържат се страници в социалните медии, които популяризират проекта, увеличават посещаемостта на неговия сайт, споделят актуални новини и инициират дискусии с широката общественост по теми, свързани с предмета на проекта. Сайтът на проекта и страниците в социалните медии на свой ред се популяризират чрез рекламните банери, които се публикуват в посещавани информационни сайтове.

Пряката работа с децата е може би най-важният акцент в комуникационната кампания. За целта, освен издаването на учебното помагало, са организирани лекции работилници в училищата, където децата ще се запознаят с целевите видове на проекта „Хабитат Дунав“, със заплахите за техните местообитания и с последиците от въздействието на човешката дейност върху тях. Чрез информираност у децата ще се възпита отговорно отношение към животните.

Наученото в работилниците ще се затвърди на детския лагер сред природата, където учениците ще видят „на живо“ местообитанията на застрашените видове, както и съоръженията, изградени по проекта за тяхна защита. Учениците ще фотографират видяното и на базата на снимков материал ще изготвят доклади, с които ще участват в конкурс.

Лекции обучения са предвидени не само за децата, но и за възрастните. В тях са включени представители на заинтересованите страни от по-важните групи – учители, представители на общинската администрация, ловци и риболовци, земеделски и горски стопани, частни предприемачи. Участниците ще бъдат запознати с проблемите на защитените видове, техниките на тяхното опазване, конкретните мероприятия и отговорността на хората в общото съжителство. Тези лекции обучения се провеждат през целия срок на изпълнението на проекта.

За представителите на заинтересованите страни се организира кръгла маса, на която са поканени за участие различни целеви групи с отношение към опазването на видовете на територията на МИГ „Белене – Никопол“. В рамките на кръглата маса се обсъждат ползите от видовете за природата. Целта е както да се повиши информираността на местните заинтересовани страни относно начините на опазване на видовете, така и да се осигури подкрепа от тяхна страна при изпълнение на консервационните дейности.

Особено място в комуникационната дейност заема фестивалът „Нощ на прилепите“. Такива фестивали се провеждат от 22 години в повече от 30 държави, сред които и България, и са по инициатива на Секретариата на EUROBATS. Фестивалът в рамките на „Хабитат Дунав“ включва лекции от експерти, прожектиране на филми, фотоизложба за местните застрашени видове, музикални изпълнения и атракции за децата.

Информационната кампания включва също и две пресконференции (при стартирането и финализирането на проекта), тематични статии в местните печатни и електронни медии, създаване и поддържане на уебсайт, акциденция, сувенири и др.

Очакванията са информационната кампания да намали вредното антропогенно въздействие върху видовете и местообитанията и да осигури устойчивост на постигнатите резултати от проекта чрез създаване на отговорно отношение към природата у жителите на територията на МИГ „Белене – Никопол“.