Защитена зона „Персина“ е обявена по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Обхваща 25684.1996 ha. Територията ѝ включва 13 острова. Тук е най-големият остров по дължина на българския сектор на река Дунав – Белене. Заедно с близките до него Милка, Китка, Голяма Бързина и 10 по-малки, образува сред реката обширна система от речни ръкави и суша, която много наподобява на умален модел на Дунавската делта. Островите са покрити от заливни равнини гори от върби, тополи, брястове и дъбове. На остров Белене са запазени обширни блата. Тези специфични местообитания са дом на богато биоразнообразие.

Видове, опазвани в защитена зона „Персина“

В стандартния формуляр на зоната са отразени 12 вида бозайници, 2 вида земноводни, 6 вида безгръбначни, 12 вида риби, 4 вида влечуги и вида растения. Част от тях са: карниолска блатница (Eleocharis carniolica), четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia), червенокоремна бумка (Bombina bombina), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), остроух нощник (Myotis blythii), трицветен нощник (Myotis emarginatus) и други.

Основни целеви местообитания, опазвани в защитена зона „Никополско плато“

Територията обхваща 15 типа природни местообитания. Част от тях са:

1530* Панонски солени степи и блата: характерни са за места с континентален климат със засушаване през лятото. Включват блата и езера, крайречни низини, засолени степи. В естествени условия засоляването е процесът, при който след изпарение на водите, останали след пролетните разливи по крайречните територии в почвата се натрупват неорганични соли. Тук се срещат халофити (растения, срещащи се на засолени почви) са разперен изворник (Puccinellia distans), морска суеда (Suaeda maritima), сантонинов пелин (Artemisia santonicum) и други.

2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни: едногодишни и многогодишни тревисти растения и мъхове върху открити пясъци, на сухи и топли места край реката. Типични видове са белизма (Dichanthium ischaemum), бабини зъби (Tribulus terestris), безсмъртниче (Xeranthemum annuum) и много други.

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea: низинни съобщества от едногодишни влаголюбиви растения, които се развиват в края на лятото върху пясъци и тиня по дунавското крайбрежие. Някои от видовете са див джоджен (Mentha pulegium), шумкавиче (Pulicaria vulgaris), върбинка (Verbena officinalis), бял смил (Gnaphalium uliginosum) и др.

3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara: дънни съобщества от харови водорасли, които се образуват в бедни до средно богати на хранителни вещества бавно течащи води. Най-често покриват плътно тинестите дъна на затоните (речните заливи) на Дунава и блатата на остров Белене. Pри пресъхвания те изчезват и отново се възстановяват при наличие на вода. В началото на XX век са преобладавали в по-голямата част на страната, но днес се срещат в ограничени райони на малка площ.

3150 Естествени еутрофни езера с растителоност от типа Magnopotamion или Hydrocharition: еутрофни и мезотрофни (средно богати и богати на органични вещества) езера с растения прикрепени към дъното с плаващи листа или свободно носещи се по повърхността. Срещат се на малка надморска височина в цяла България, най-често в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморието.

3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention spp.: едногодишни растения от видовете Bidention p.p и Chenopodion rubri, развиващи се върху кални речни брегове в низините през втората половина на лятото. В съобществата присъстват още италианска рогачица (Xanthium italicum) и други вторично разпространени растения в резултат на човешката дейност (неофити).

6240 * Субпанонски степни тревни съобщества: степи, които са разположени по брега на Дунав. Рядко срещани, заедно с черноморските и средизеноморските степи те са едни от изчезващите в наши дни хабитати. Характерни са за Северна България – Дунавската равнина, Предбалкана, а в Западна България разпространението им е ограничено.

6250 * Панонски льосови степни тревни съобщества: местообитания върху льосови хълмове, основно покрити от житни тревни пасища и степи. Дебелината на льосовия слой е между 30 и 50 m. Покрит е с черноземни почви. Върху чернозема доминират белизма (Dichanthium ischaemum), тирзово коило (Stipa tirsa) и черна садина (Chrysopogon gryllus). На местата с разкритие на льос има съобщества на полегнала метла (Kochia prostrata), полски пелин (Artemisia campestris), гребеновиден житняк (Agropyron cristatum) и влаконовидно коило (Stipa capillata).

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс: срещат се на богати почви в цялата страна. Включват растителни съобщества по дунавския бряг.

6440 Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини: крайречни ливади, с естествен режим на наводняване. Развиват се на континентален климат. Голямо значение за тях имат т.нар. „черешови води“, които заливат дунавския бряг през май- юни и след това се оттеглят, оставяйки наводнени крайречни територии. Така се формират ливади с богат видов състав – ранна острица (Carex praecox), шаренокласа острица (Carex melanostachya), мочурна ливадина (Poa palustris), ливадна власатка (Festuca pratensis), лъскаволистна млечка (Euphorbia lucida), издънкова полевица (Agrostis stolonifera), целолистен повет (Clematis integrifolia) и много други. Били са широко разпространени, но днес са почти изчезнали.

8310 Неблагоустроени пещери: животинският свят е представен предимно от безгръбначни животни. Въпреки неблагоприятните условия в пещерите често богати на фауна – твърдокрили насекоми (Carabidae), водни охлюви (Hydrobiidae), ендемични и реликтни ракообразни (Isopoda, Amphipoda, Syncarida, Copepoda) и т.н. Неблагоустроените пещери са важни убежища за прилепите. В тях те хибернират (прекарват своя зимен сън) или отглеждат своите малки.

91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae): разпространени са край река Дунав. Растат на богати почви и сезонно се наводняват от реките. Тук преобладават видове като бялата върба (Salix alba), бялата топола (Populus alba) и черната топола (Populus nigra).

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris): смесени широколистни гори, състоящи се главно от обикновен дъб (Quercus robur), бял бряст (Ulmus laevis) и планински ясен (Fraxinus excelsior) или полски ясен (Fraxinus angustifolia). Според доминиращия вид, горите се делят на три типа: лонгозни гори (по бреговете на черноморски притоци), влажни низинни дъбови гори и тракийски гори от Quercus pedunculiflora. Доминиращият вид зависи от водния режим – дали почвата изсъхва между заливанията или остава постоянно влажна. Характерни за бреговете на черноморските реки, отличаващи се с по-мек климат. Срещат се все още и малки, откъснати горски масиви в Тракийската и Тунджанската низина и Дунавската равнина.

91H0* Панонски гори с Quercus pubescens: дъбови гори, способни да издържат на засушавания, с главен представител космат дъб (Quercus pubescens). Тези гори са разредени и често се развиват върху сухи места с плитки почви на варовикова основа. Богати са на видове, някои от които сухолюбиви растения от сухи и топли пасища. Поради човешкото влияние и континенталните условия, тези местообитания са разпокъсани.

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа: обичайни са за континенталните площи на Северна България – Лудогорието и Дунавската равнина. Горите от сребролистна липа (Tilia tomentosa) виреят по хълмистите равнини и предпланините. Често в тях се срещат  и други топлолюбиви и умерено топлолюбиви видове като кукуряк (Helleborus odorus), обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare), обикновен синчец (Scilla bifolia) и обикновена клокочка (Staphylea pinnata). Росен (Dictamnus albus), пурпурен салеп (Orchis purpurea), испански кокеш (Scorzonera hispanica), мъждрян (Fraxinus ornus), скоруша (Sorbus domestica), мека медуница (Pulmonaria mollis) и влакнеста теменуга (Viola hirta) са част от срещащите се видове в тези местообитания.