Може би за някого ще прозвучи парадоксално, но се оказва, че най-голямата опасност пред дивите животински видове е недостигът на информация за тях. С него са свързани и всички останали опасности, от обичайните или извънредните природни явления до човешка дейност. В много случаи на застрашени видове добрата воля да им се помогне е налице, но пречка се оказва незнанието. Не знаем колко са тези животни, къде обитават, какво ги заплашва, какво е решението на проблема. Липсата на информация е заплаха, която не позволява да се направи коректно заключение за състоянието на видовете и техните местообитания и да се планират и изпълняват подходящи консервационни дейности.

Проучвания за състоянието на видовете се провеждат непрекъснато, но невинаги могат да се правят достатъчно често, за да отговорят на динамиката в популациите на дивите животни и в състоянието и площта на техните местообитания. Ето защо централно място в проекта „Хабитат Дунав“ на Сдружение „Асоциация наука за природата“ заемат дейностите за наблюдение, проучване и мониторинг.

С настъпването на пролетния сезон екипите за проучвания на земноводни, влечуги и прилепи се подготвят за теренна работа. Предвидени са пет теренни проучвания, анализ на постъпилите резултати и доклад с богат архив от снимки, клипове, графики, бази данни и др. за целите на останалите дейности в проекта.

Работата на експертите на терен е насочена към проучване на разпространението и числеността на видовете, изследване на тяхната възрастова и полова структура, проследяване на движенията и миграцията, както и задълбочено проучване и анализиране на заплахите и влиянията върху техния живот.

Проектът „Хабитат Дунав“ е фокусиран върху два вида земноводни, един вид влечуго и пет вида прилепи, както следва: жаба червенокоремна бумка (Bombina bombina); добруджански гребенест тритон (Triturus dobrogicus); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); прилепи: средиземноморски подковонос (Rhynolophus blasii), южен подковонос (Rh. euryale), остроух нощник (Myotis blythii), голям нощник (M. myotis) и дългопръст нощник (M. capaccinii). За прилепите е важно да се установи тяхната численост и находищата им за зимуване и размножаване, за да се предотвратят или смекчат евентуални заплахи и да се подобрят условията им за живот, компенсирайки тяхната природна уязвимост (ниска раждаемост и струпване в големи колонии).

Проучванията са насочени към няколко местности на територията на МИГ „Белене-Никопол“. За червенокоремната бумка това е Никополското плато в границите на община Белене и Персина. В същия район ще се проведат проучванията и за добруджанския гребенест тритон, който е емблема на проекта. Пак там са съсредоточени и проучванията за прилепите.

Проучванията се провеждат по утвърдени методологии и с прилагането на най-модерни технологии, сред които телеметрия за водни костенурки с 10 предавателя и един приемник; апаратура за запис на звуци от земноводни – водоустойчив акустичен уред за запис със стерео микрофон; специален детектор за прилепи с възможност за връзка с GPS; телеметрия за прилепи с 10 предавателя и два приемника.

На терен целодневно ще работят експерти. През деня на територията на община Белене може да срещнете експертите по земноводни и влечуги (херпетолози). Те ще използват специални капани, както и апаратура за запис на звуците на жабите. Теренното проучване на разпространението ще бъде допълнено с изследвания на ДНК от околната среда.

От ранна привечер до полунощ е работното време на експертите по прилепи. Те ще улавят прилепите със специални мрежи, ще им поставят пръстени и ще ги пускат на свобода, след като са записали основни особености на всяко едно от уловените животни. По черните пътища може да срещнете кола със специален детектор за прилепи на покрива. Всяка нощ тя ще изминава 30 km, за да запише ултразвуците, издавани от прилепите в района.

Във всички проучвания са ангажирани експерти в съответната научна област, които притежават богат опит в мониторинга на съответните видове земноводни, влечуги и прилепи в съответствие с всички световни професионални и етични стандарти.